Вицове за Малкия Иванчо

В колата малкия Иванчо казва на баща си:
-Тате, мама може да кара колата много по-добре от теб.
-Сериозно – усмихнал се бащата? И защо мислиш така?
-Ами ти сам си ми казвал, че колата не може да се кара на включена ръчна спирачка дори и 5 метра, а мама на включена ръчна успя да кара цели 15 километра.



Иванчо е първи клас. За първи път отива на училище. Още в първия час заявява на учителкката:
- Госпожо! Мисля че съм прекалено умен за първи клас и трябва да ме прехвърлите направо в трети клас.
- Така ли. Добре. После ще отидем при директора да проверим въпроса.
След часа отишли при директора. Така и така, учителката обяснила на директора за какво става въпрос. Директорът помислил малко и казал:
- Добре, ама трябва все пак да направим някаква проверка. Дали наистина си толкова умен Иванчо, за да те прехвърлим в трети клас. Кажи ми Иванчо колко е 3 по 3?
- 9 – отговорил Иванчо.
- Правилно! А колко е 6 по 6?
- 36.
- И това е така. Колежке Петрова, мисля че можем да преместим Иванчо в трети клас – заключил директорът.
- Добре господин директор, но нека и аз малко да изпитам Иванчо на тема логика. Кажи ми Иванчо, какви са тези неща, които кравата ги има четири а аз ги имам две?
Директорът започнал да се подхилква. Иванчо помислил малко и казал:
- Крака.
- Правилно. А какво е това, което ти го имаш в панталоните, а аз го нямам?
Шашнатият директор дори не могъл да си отвори устата, когато Иванчо извикал:
- Джобове.
- Точно така, Иванчо – казала учителката. – Можеш да вървиш в трети клас.
В този момент се обадил директорът:
- Колежке Петрова, аз мисля че можем да пратим Иванчо направо в пети клас. Защото на последните два въпроса дори аз сгреших отговорите.



Иванчо стои на улицата. Чака Марийка. Допушва един фас. До него се приближила една жена:
-Момченце, а родителите ти знаят ли, че пушиш цигари?
-А на Вас госпожо, мъжът ви знае ли, че заговаряте непознати мъже на улицата?



Иванчо отива на гости при баба си. Баба му го пита:
-Какво е станало? Пак ли се скараха майка ти и баща ти?
-Да. – казал Иванчо. – Мама беше на почивка и е донесла със себе си някакъв трипер. Подарила го е на тате, на комшията Спас и на чичо Пешо от съседния вход. Сега всички се карат и разправят по стълбите в блока. Само едно не мога да разбера, тоя трипер дето го е донесла, малко ли е бил или не го е разделила по равно.





Иванчо е в клас. Държи нещо в ръка и пита съучениците, дали могат да се сетят какво е. Петърчо:
-Прилича ми на парче от стара изсъхнала ябълка.
Марийка: -А аз мисля, че е парче от стол. В това време се приближила учителката. Взела парчето. Захапала го със зъби. Опитала го на вкус и казала: -И аз не знам какво е, но със сигурност не е нещо, което може да се яде. Добре, Иванчо. Кажи какво е това. Предаваме се. Не знаем какво е. -И аз не знам госпожо, какво е – казал Иванчо. – Но сутринта докато го... изаквах, много ме боля дупето.



В нощта преди Рождество се случват чудеса. Така и на Иванчо му се появил един ангел хранител. -О-о-о, добри ми приятелю Иванчо! В тази нощ се случват чудеса, затова съм готов да ти изпълня едно желание. Какво искаш? Богатства, каквито няма никой по света? Мъдрост, несрещана в цялата Вселена? Или изпепеляваща неземна любов, която кара звездите и сърцата на поетите да се разгорят? Иванчо се замислил: -Искам мъдрост. -Добре-е-е. Чудесен избор!... Хоп! – ангелът дал мъдрост на Иванчо. –Сега какво ще кажеш Премъдрий? Вече мъдрият Иванчо пак се замислил: -Трябваше да взема кинтите.



Марийка излиза от банята. Взела си е вана. Казва на Иванчо:
-Иванчо, на вратата на банята видях закачени две хавлии. Едната беше закачена под буквата „М” а другата под буква „Д”. Прецених че „М” значи – мъже, а „Д” - дами. Взех и използвах тази, която е за дами.
-Не бе. „М” значи мутра. „Д” значи ... дупе.



Някакъв мъж води Иванчо вкъщи, като го държи за ухото. Баща му на Иванчо отваря вратата:
-Какво е направил пак моя хубостник?
-Хвърли камък по колата ми.
-Уцели ли? – попитал бащата на Иванчо.
-Не успя – отговорил мъжът.
-Пусни го. Не е той.
-Защо сте толкова сигурен?
-Иванчо нямаше да пропусне.



Иванчо идва на училище и казва на учителката:
- Госпожо! Аз повече няма да идвам на училище.
- Защо бе, Иванчо – заинтересувала се учителката?
- Заминавам за Америка. Получих писмо от дядо ми. Много му се е влошило зрението. Почти е ослепял. А той там в Америка има 2 завода, ранчо и верига магазини, затова аз трябва да отида там и да се грижа за него.
- Ама Иванчо, кажи на дядо ти да направи нещо друго. – предложила учителката. - Да продаде всичко. Да дари парите на Червения кръст и да дойде тук. А тук ние в класа ще поемем шефство над него и ще се грижим за него.
- Ама госпожо – отговорил Иванчо. – В писмото ясно си пише, че дядо е ослепял, а не е изкукуригал.



Учителката пита децата:
-Деца, някой от вас спасявал ли е живота на някого?
Всички мълчат и само от последния чин Иванчо плахо вдига ръка.
-Кажи, Иванчо!
-Аз спасих живота на моя племеник.
-Ау, колко интересно! Разкажи по-подробно. Как му спаси живота?
-Много лесно. Подмених противозачатъчните таблетки на сестра ми с витамини.



Урок по биология. Учителката пита децата:
- Деца на кое животно са му най-големи яйцата?
Станал Петърчо:
- На кокошката.
- Добре. Може да се каже.
Станал Гошко:
- На пингвина.
- Добре. Възможно е. Други предположения?
Станал Иванчо.
- На слона са му най-големи яйцата.
- Седни си Иванчо. Две – учителката отворила дневника и пише вътре.
- Точно така госпожо. Две такива големи са му яйцата на слона.



Иванчо:
-Другарко учителка, аз когато порасна, ще стана известен човек и Вас ще ви е срам, че сега ми пишете двойки.
-Костов, стига си остроумничил!