Вицове за Любими Герои

Свършила гражданската война в Русия и Чапай и Петка решили най-накрая да се изкъпят. Години наред все били по фронтовете и все не намирали време за една хубава баня, така че били яко кирлясали. Речено, сторено. Напалили една хубава руска баня. Напарили се хубаво и Чапай казал на Петка:
- Петка аз ще легна тука, а ти в името на революцията ми търкай кирта от гърба.
- Добре, другарю Чапай – казал Петка.
Легнал Чапай, а Петка започнал да търка. Търкал, търкал и по едно време казал:
- Чапай, свалих първият пласт кир.
- Добре, Петка! Добре. Продължавай така. Продължавай да търкаш в името на революцията.
Петка продължил да търка. Търкал, търкал и по едно време пак казал:
- Чапай, свалих втория пласт кир.
- Добре Петка! Много добре! Продължавай така. Продължавай да търкаш в името на революцията.
Петка продължил да търка. Търкал, търкал и по едно време удивено изкрещял:
- Чапай! Намерих потника дето го загуби миналата година!


Двама офицери от СС разговарят.
- Как можем да разконспирираме Щирлиц, че е съветски агент – попитал единият офицер.
- Има един сигурен начин – отговорил другият. - Трябва да се промъкнеш зад него и да му удариш една зверска ушатка. Той ще се стресне и инстинктивно ще изругае на майчиния си език т.е. на руски. Така ще се издаде сам.
Първият офицер решил да изпълни задачата. Тръгнал да търси Щирлиц. Изведнъж вижда Щирлиц да разговаря в един коридор с фелдмаршал Борман и щурмбанфюрер Калтенбрунер. Офицерът се приближил безшумно зад Щирлиц и му ударил една яка ушатка. Щирлиц се стреснал. Хванал се за ухото и извикал:
- Ах ты сука!
Но тъй като не разбрал кой го е ударил, помислил че това е Калтенбрунер. Затова се обърнал и му шибнал един шамар зад врата. Калтенбрунер се хванал за врата и изкрещял:
- Мать твоя облюдак!
Замахнал на свой ред да удари Щирлиц, но се разминал и без да иска, набил един юмрук в носа на Борман. Борман се хванал за носа и изпискал:
- Сволоч! Нахуел? Что ли?
В този миг от кабинета си изкочил началникът на Гестапо Мюлер и изкрещял:
- Ребята, что вы делаете? С ума сошли что ли?


Двама мъже си говорят.
-Дължа живота си на Веско Маринов – казал единият.
-Сериозно – удивил се вторият!? – И как така?
-Миналата година претърпях тежка катастрофа и изпаднах в кома. Две седмици съм лежал в кома. Един ден някаква шеметна медецинска сестра е влязла в стаята и е пуснала някакъв касетофон с песента на Веско Маринов за родната полиция дето ни пази. После е излязла от стаята.
-И какво – развълнуван попитал вторият мъж?!
-Ами аз не само че съм се събудил от комата, ами съм успял и да стана от леглото, да допълзя и да изключа касетофона.



След войната Чапай и Петка започнали работа в една болница. Пристига при тях на преглед един агент на НКВД.
- От какво се оплаквате – попитал Чапай?
- Нямам никакъв вкус в устата.
- Петка-а-а, донеси препарат номер 6.
Петка го донесъл. Пациентът го опитал и изревал:
- А-а-а! Това е лайно!
- Петка пиши във формуляра. Вкусът е въстановен.
След няколко седмици агентът хипохондрик пак пристига.
- Сега от какво се оплаквате – пита Чапай?
- Имам амнезия. Изгубих си паметта.
- Петка-а-а, донеси препарат номер 6.
Петка го донесъл. Пациентът го опитал и пак изревал:
- А-а-а! Това пак е лайно!
- Петка пиши във формуляра. Паметта е въстановена.
След няколко седмици агентът пак пристига.
- Сега какъв е проблема – пак пита Чапай?
- Нямам потенция. Не мога да го вдигна и това си е.
- Петка-а-а, донеси препарат номер 6.
- Да го тура аз на вашия лайнян препарат номер 6 – изкрещял агентът!
- Петка пиши във формуляра. Потенцията е въстановена.



В отряда на Чапаев пристигнал един каратист. Искал да се запише доброволец. Започнал да се хвали наляво и надясно, че всичко може.
- А можеш ли да огънеш дебело арматурно желязо – попитали го на майтап войниците?
- Мога – отговорил каратистът.
Събрали се всички да видят чудото, как ще огъне дебело арматурно желязо.
- Ще ми трябва един човек. По-як. Да ми бъде помощник.
Войниците се огледали един, друг и избрали Петка, като по-якичък.
- Добре. Разтвори ръце. Хвани желязото. Дръж го по-здраво – наредил каратистът на Петка.
В следващия миг. Праааас! Каратистът бил един як шут на Петка по топките. Петка:
- Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ!
Желязото започнало бавно да се огъва в ръцете на Петка.



Ламята Спаска живеела през девет планини в десета, през девет долини в десета, през девет морета в десето, през девет пустини в десета, през девет държави в десета, през девет равнини в десета. Една сутрин ламята Спаска се събудила. Отворила прозореца. Погледнала навън и казала:
- Ебаси, колко далече живея!



Уотсън пита Холмс:
- Холмс защо никога не сте се женили?
- Елементарно, Уотсън. Женитбата създава цял куп проблеми. Представете си. След тежък ден седите в креслото. Почивате си. Четете вестник. Изведнъж чувате на предната врата жена ви да вдига врява. В същото време чувате на задната врата вашето куче да лае. Кой ще пуснете да влезе първи в къщата?
- Предполагам, който вдига повече шум – отговорил Уотсън.
- Грешен отговор, Уотсън. Пускате първо да влезе кучето.
- Защо, Холмс?
- Защото, за разлика от жената, кучето спира да лае, когато влезе в къщата.



След като вкарал стотици големи престъпници в затвора, един ден Шерлок Холмс прекалил с кокаина. Взел свръхдоза и умрял. Отишъл в Рая. Там на вратата го посрещнал Свети Петър.
- К’ъв си ти бе шемет – попитал Свети Петър.
- Как?! Не ме ли познаваш? Аз съм най-великия детектив в света – отговорил Шерлок Холмс.
- Стига бе! Сериозно? Като си такъв велик детектив, можеш ли да ми свършиш една работа?
- Мога. Каква?
- В Рая има милиони хора. Влез вътре и ми намери Адам и Ева.
- Окей - казал Шерлок Холмс и влязъл в Рая.
След три дни Шерлок Холмс идва и води на Свети Петър един мъж и една жена.
- Ето ти Адам. Ето ти и Ева.
Свети Петър останал удивен.
- Ти наистина си бил най-великия детектив. Как го направи бе, човек?
- Елементарно Питър... И двамата нямат пъпове.



В гората по една тясна пътека си яздел Д’Артанян. По едно време пред него се появил на кон Крали Марко. Двамата се засекли и не могли да се разминат.
- Мосю, – казал Д’Артанян - аз съм поданик на Велика Франция и вие сте длъжен да ме пропуснете да мина.
- Я духай супата бе, ренде – казал Крали Марко.
- Но мосю, аз съм най-великият мускетар на Франция. Вие сте длъжен да ми направите път.
- Моля-а-а... Я се разкарай от пътеката бе чвор такъв.
- Мосю, за последен път ви предупреждавам, ако не се отместите ще бъда принуден да ви извикам на дуел.
- Немаш проблеми – отвърнал Крали Марко.
Двамата отишли настрани в храстите и след малко оттам се чула голяма патаклама. След няколко секунди настанало затишие. След това Крали Марко излязъл от храстите. Откъснал малко трева и си избърсал меча.
- Ту-у-у мама му стара. Жабарът му с жабар. С тая тел дето я извади от ножницата и дето и вика шпага, за малко да ми извади окото.



Дъждовна нощ. Щурмбамфюрер Борман спи сладко в своето легло. Изведнъж на входната врата тихичко се почукало. Борман станал сънен и ядосан и отишъл да отвори. Гледа, срещу него стои много странен и загадъчен тип. Облечен в мокра пелерина, с нахлупена качулка на главата, гледа заговорнически Борман. В следващия миг странникът бавно и конспиративно прошепнал:
- Слоновете... отлитат... на юг.
- Ако искат слоновете могат да отлетят и на майната си – извикал Борман ядосан. – Щирлиц живее на горния етаж. Глупак, такъв!