Вицове за животни

Един стопанин си купил нов, млад петел, който да му обслужва кокошките. Занесъл го у дома и го хвърлил на двора при другите кокошки. Към младия петел се приближил старият петел.
- Здрасти, младеж. Виж какво, разбирам че стопанина те е купил, защото има нужда от нов и млад петел. Знам също, че аз съм си изпял песента. Но айде ако искаш, да се разберем така. Да ми оставиш няколко кокошки и за мен.
- А-а-а тая няма да стане, дядка. Всички кокошки са за мен.
- Добре. Виж. Няма да се бием сега, но ако искаш, хайде да се обзаложим. Който спечели баса, печели всички кокошки.
- Окей - казал младия петел. - Какво точно предлагаш?
- Предлагам да тичаме оттук до оградата. Който стигне пръв е победител. И освен това, тъй като съм много по-дърт от тебе, за да бъде честно, ще ми дадеш 1 метър преднина.
Младият петел си помислил: „Тоя дъртак и с един метър преднина пак ще го бия.”
- Добре съгласен съм - казал младият петел.
- Давай тогава. Три, че-е-е-ти-ри.
И двата петела побягнали към оградата. Старият петел тичал отпред, младият след него. В това време стопанинът погледнал през прозореца и какво да види? Сторило му се че младия петел гони стария. Човекът извадил пушката. Буум! И застрелял младия петел. След това казал:
- Пфу! Дявол да го вземе! Шести петел купувам и той пак се оказа педераст.



Зайо Байо си подскачал из гората и изведнъж насреща му дупка. В последния миг успял да се спре и да не падне в дупката. Приближил се, погледнал през ръба и какво да види. В дупката бил паднал вълкът. Гледал нагоре с тъжен поглед и мълчал ядосано. Не можел да излезе от дупката по никакъв начин. Като видял това заекът, много се изкефил. Казал си: „Е сега ми е паднало да се гавря с вълка.” И Зайо Байо започнал да ругае и псува вълка.
- Е-е-ей, тъпанар! Мухльо! Виж се бе, скапаняк. Егати и боклука? Нещастни-и-ик! Егати и нещастника? Виж се колко си смотан, бе кльомак. Егати и ташака? Ренде!
Ругал и псувал заекът половин час и накрая се изморил и си тръгнал. Повървял малко, но не се стърпял: „Ох, още ми се иска.” Решил да се върне и още да се гаври с вълка. Сега му било паднало и тази възможност не била за изпускане. Върнал се заекът и тъкмо да започне пак с псувните и изведнъж се подхлъзнал и паднал в дупката. Станал изтупал си прахта и погледнал жално вълка. Вълкът се приближил до него и го загледал с мълчалив и страшен поглед. Заекът промълвил:
- Ако щеш вярвай. Стана ми гадно... и се върнах да ти се извиня.



Два тигъра се срещнали в джунглата и тръгнали да вървят заедно към реката да пият вода. Изведнъж единият тигър облизал другия по задника.
- Какво правиш бе, мръсник – възмитил се другия тигър. - Това е гадно.
- Извинявай – казал първият тигър.
Пак продължили да вървят. Изведнъж първият тигър пак облизал другия по задника.
- Стига бе! Какво правиш?
- Ох, пак извинявай! Не знам какво ми става.
Пак продължили да вървят и след няколко минути първия тигър пак облизал другия по задника.
- Абе ти ненормален ли си бе – изкрещял първия тигър. - Какво ти става бе? Да не си извратеняк?
- Много се извинявам, но не мога да се сдържа. Виж, ще ти обясня какво е положението. Току що изядох един адвокат и сега искам да си оправя вкуса в устата.



Малко камилче се приближава до майка си:
-Мамо, мамо! Защо ние камилите имаме такива големи крака, с такива големи стъпала?
-Ами защото сине, ние живеем в пустинята и така, с такива големи крака, можем да ходим по-лесно по пясъка.
-А защо имаме такива гърбици на гърба?
-Ами защото ние сме корабите на пустинята. Ние можем дълго да ходим в пустинята без вода и храна и в гърбиците съхраняваме нашите запаси. Тези запаси ни спасяват да не умрем в пустинята от глад и жажда.
-Ама, мамо? Последен въпрос. Защо всичките тези глупости са ни нужни, при условие че живеем в зоопарка.





В един бар влязъл кон. Съблякъл си палтото. Свалил си шапката. Закачил ги на закачалката. Отишъл на бара. Седнал спокойно и казал на бармана:
-За мен едно голямо, доматен сок и фъстъци, моля!
Барманът облещил очи като месечини. Загубил дар слово. След няколко секунди се освестил:
-Да-а. Заповядайте! Ей сега ще ви сипя питието.
Конят продължил:
-Вие не се удивлявайте. Работя тук наблизо и смятам често да ви посещавам.
Барманът грабнал телефона и веднага се обадил на свой приятел, който работил като директор на цирка:
-Братле, зарязвай всякакви там котки, кучета и шимпанзета и утре ела веднага при мене в бара. Тук имам говорещ кон. Не се бъзикам. Ела и ще видиш. Не съм пиян. Сериозно ти говоря. Тук при мен дойде говорещ кон. Ако го вземеш в цирка ще избиеш рибата.
На следващия ден барманът и директорът на цирка стоят в бара и чакат да дойде коня. По едно време конят пристига. Пак си съблякъл палтото. Свалил си шапката. Закачил ги на закачалката. Отишъл на бара. Седнал спокойно и казал на бармана:
-Едно голямо, моля! Доматен сок и този път без фъстъци, че вчера имах киселини от тях. По-добре малко маслинки.
Втрещеният директор на цирка се присламчил до коня:
-Извинявайте. Разбрах че работите някъде наблизо. Ако не е тайна, колко ви плащат?
-200 евро на месец – отговорил конят.
-Знаете ли, какво? – продължил директорът на цирка. - Елате да работите при мен. Ще ви плащам 1000 евро на месец. Поемам и всички останали разходи. Ще ви осигуря прекрасни условия.
Конят се замислил:
-И какво е естеството на работата? Къде трябва да работя?
-В цирка – отговорил дитректорът.
-Имате предвид, онова място с много светлини, публика, музика и онова кръглото място, как му беше името. Арена. Да. Арена.
-Да. Да. Точно така – въодушевил се директорът.
Конят пак се замислил и след това казал:
-Предложението ви е много интересно, но за съжаление ще трябва да откажа. Но ако ви трябва програмист, ми се обадете веднага.



Кума Лиса, Баба Меца и Кумчо Вълчо ще ги взимат войници. Отишли на военна комисия. Първо влиза Кумчо Вълчо. Показват му един автомат.
-Какво е това?
-Не знам – отговорил Кумчо Вълчо.
-А това какво е? – показват му една тухла.
-Тухла четворка.
-Правилно. Отиваш в строителни войски.
Влиза Кума Лиса. Показват и един автомат.
-Какво е това?
-Не знам – отговорила Кума Лиса.
-А това какво е? – показват и една тухла.
-Тухла.
-Правилно. И ти отиваш в строителни войски.
Отвън Баба Меца ги пита:
-Как се уредихте за строителни войски?
-О-о-о, много лесно. Първо ти показват някаква тъпня. Ти казваш че не знаеш какво е. После ти показват една тухла. Казваш че е тухла и си готова за строителните войски.
Влиза Баба Меца. Показват и един автомат.
-Какво е това?
-Не знам – отговорила Баба Меца.
Военната комисия си замълчала. Баба Меца се огледала:
-Тука трябва да има и една тухла.
-О-о-о-о! Значи така? Чудесно! Отиваш в разузнаването.



Мечока дал на два заека пари и ги изпратил да му купят цигари от лавката в гората. Зайците не се сдържали и изпили парите и след това ... ужас!!! Какво да кажат на Мечока. Единият заек казал:
- Като отидем при Мечока и той ни пита къде са му цигарите, ти само погледни към мен. А аз ще се оправям някакси.
-Добре, брато! Разчитам на тебе! Много ме е страх от Мечока! - казал вторият заек.
Речено - сторено. Отишли при Мечока.
- Къде са ми цигарите бе лешпери такива?! Единият заек погледнал към другия, както се били уговорили. Другият заек извикал:
- Какво ме зяпаш бе, педал!? Изкърка парите на Мечока, а сега ме зяпаш!



-Мама, миа! Италиано писуаро! – закрещя от радост котарака, като видя новите италиански чехли на стопанина си.



Лъвът издал закон. Заповядал да се изкопае голяма дупка в гората. Който падне в нея, на следващия ден всички животни могат да го опънат. Заекът се прибирал късно от купон. Леко пийнал. Не видял дупката и паднал в нея. Опитал се да се измъкне, но дупката голяма и нищо не станало. Седнал заекът в ъгъла на дупката и си мисли: „Аз съм толкова дребен. Ако утре всички ми се изредят от мене нищо нямам да остане.” В този момент покрай дупката минал вълкът. Гледа заекът вътре:
- Ей рошав, какво правиш вътре?
На заекът му хрумнала блестяща идея. Решил да излъже вълка и така да го изклати.
- Абе лъвът издаде закон. Да се изкопае тая дупка. Който пръв влезе в нея, утре може да опъне, което си иска животно в гората. Аз съм загорял за лисицата и реших да се възползвам.
Вълкът се замислил:
- Ей, заек. Хрумна ми нещо. Има едно животно в гората, което много ме дразни и му имам зъб. Хайде да се разменим.
- Окей – казал заекът. - Съгласен съм.
Вълкът помогнал на заека да се измъкне и сам влязъл в дупката. На сутринта много животни се насъбрали около дупката. А вълкът стои в средата, с ръце на хълбоците и застрашително вика:
- Слона-а-а!!! Доведете ми слона-а-а!



Цирк. Дресура на лъвове. Два лъва стоят върху столчетата и чакат командите на дресьора. Единият лъв се огледал и казал на лъва до него:
- Видя ли хората в публиката? Съвсем са задрямали.
- Сигурно умират от скука – отговорил другият лъв.
Първият лъв пак се огледал и казал:
- Като гледам, оградата не е чак толкова висока. Искаш ли малко да ги поразвеселим?



Мъж влиза в зоомагазин. Искал да си купи живи мишки за храна на своя питон. Видял клетка с папагал и отишъл да го разгледа. В този момент папагалът му казал:
- Дюкянът ти е разкопчан.
Мъжът се изчервил. Огледал се дали някой не го вижда и си вдигнал ципа. Папагалът пак казал:
- Отзад на панталона имаш цепка.
Мъжът още по-силно се изчервил и опитал да си прикрие задника с ръка.
- Връзката на обувката ти е развързана – не престава папагалът.
Човекът се навел да си завърже връзката.
- Пръдна! ... Що пърдиш бе, пръдльо – изкрещял папагалът.
Човекът, умирайки от срам, избягал от магазина. В този момент мишките се обадили от клетката си и казали на папагала:
- Коко, благодарим ти, че за пореден път ни спасяваш живота. Ти нали си знаеш... твойто не се губи.