Вицове за политици

- Предлагам да започнем война с Япония.
- Това е безмислено. Тези са яки бачкатори. Строят по-бързо, отколкото ние можем да им разрушаваме инфраструктурата.
- Тогава да нападнем Китай.
- И това е безсмислено. Тези се размножават по-бързо, отколкото ние бихме ги изтребвали.
- Тогава да започнем война с тъпите американци.
- Хм! Господин президент, .... ние сме тъпите американци.



Един поп влязъл в бръснарница, за да се подстриже малко. Седнал на стола. Бръснарят го подстригал и попа казал:
- Какво ти дължа, синко?
- Нищо, отче – казал бръснарят. – Днес съм решил от свещеници да не взимам пари. Приеми го като малка подкрепа за църквата.
- Много ти благодаря, синко – казало отчето и си тръгнало.
След няколко дни едно момче от църквата донесло на бръснаря един куп книги като подарък от благодарното отче.
На следващия ден в бръснарницата влязъл един малък бизнесмен – търговец на захарни изделия. Бръснарят го потстригал и него и търговецът попитал:
- Какво ти дължа?
- Нищо – казал бръснарят. - Днес пари от дребни търговци не взимам. Приеми като малка подкрепа от моя страна за дребния бизнес в тая държава.
- О-о-о, много ти благодаря. Оценявам жеста – казал търговецът и си тръгнал.
След няколко дни един куриер донесъл на бръснаря един голям пакет с шоколади, бисквити, бонбони и други подаръци от благодарния търговец. След два дни в бръснарницата влязъл един депутат. Седнал на стола. Бръснарят го подстригал и депутатът попитал:
- Какво дължа?
- Нищо – казал бръснарят. - Днес реших да не взимам пари от депутати. Гледайте на това, като на малка подкрепа от моя страна за държавата.
- Благодаря – казал депутатът и си тръгнал.
На следващия ден бръснарят отива на работа и какво да види. Пред бръснарницата са се наредили на опашка 20 депутати и го чакат да отвори.



Виц на руски език.
- Гитлер сказал Гимлеру:
- Гимлер ты гуй.
- Гимлер разсмеялся:
- Га-га-га!





Събрали се в една кръчма комунист, фашист и демократ. Започнали да спорят коя идеология е най-правилната. Спорили, спорили, накрая решили да направят демонстрация. За тази цел взели една котка и всеки по своя си начин ще се опита да я накара, да яде горчица. Фашистът хванал котката и с лъжица и натъпкал горчица в устата. Другите се разкрещяли:
- Това е насилие!
Дошъл ред на демократа. Той взел две парчета салам сложил малко горчица между тях и ги дал на котката. Другите двама пак се развикали:
- Това е измама!
Последен решил да демонстрира комуниста. Взел котката и и намазал задника с горчица. Котката с мяучене веднага си облизала задника. Комунистът радостно отбелязъл:
- Видяхте ли? Съвсем доброволно и с песен на уста.



Автобусна катастрофа. Автобусът е превозвал депутати. Когато спасителите и Бърза помощ пристигат на мястото, какво да видят. Местните селяни вече са погребали всички депутати.
- Какво сте направили?
- Погребахме ги.
- Ама защо? Всички ли бяха мъртви? Нямаше ли някой оцелял?
- А-а-а! Имаше няколко от тях, които се опитваха да ни убедят че са живи, ама нали ги знаете депутатите. Те винаги лъжат.



Дипломатически коктейл в Кремъл. Путин се приближава до английския посланик.
- Господин посланик, виждам че нещо не сте в настроение. Какво се е случило – попитал Путин.
- Много ми е неудобно да говоря по този въпрос.
- Нищо де. Кажете, какво се е случило?
- Страшно ми е неудобно, но ми изчезна часовника. Той ми е подарък от кралицата и ми е много скъп.
- Така ли?
- Да. Много съжалявам. Много неловко положение.
- С кой разговаряхте за последно - попитал Путин.
- С онзи господин, с белия костюм.
- О! Това е началника на моята администрация.
- Много съжалявам – казал посланикът.
- Не се безпокойте. Ще уредим нещата – казал Путин и се отдалечил.
След малко, Путин се връща и подмята златен часовник в ръката си.
- Това ли часовника ви?
- О да! Много ви благодаря. Още веднъж съжалявам за неудобното положение, но какво каза началника на администрацията ви?
- О нищо. Той дори не усети.



Един човек се разхожда по улиците на Белфаст. Изведнъж някой му опрял пистолет в гърба и той чул в ухото си смразяващ кръвта въпрос:
- Ти... католик ли си или... протестант?
„Леле, закъсах го” – помислил си човекът. „Ако кажа, че съм католик, а тоя се окаже простестант, ще си ме застреля та стой та гледай. Обаче, ако кажа че съм протестант, а пък той се окаже католик, пак ще ме гръмне. Трябва да измисля нещо неутрално.”
- Еврейн съм – казал човекът.
Тогава чул зад себе:
- Аз съм най-щастливия палестинец в тоя град.



Задръстване в голям град. Млад мъж стои в колата си и се ядосва, че закъснява за работа. Някакъв човек се приближил и почукал по стъклото. Мъжът свалил стъклото и попитал:
- Какво искаш?
- Току що казаха по новините, че талибани са отвлекли Буш. Заплашват, че ако до 48 часа не им бъдат изплатени 50 милиона долара, ще го залеят с бензин и ще го запалят.
- И аз какво да направя – попитал мъжът.
- Ами събираме волни пожертвования.
- И по колко събирате?
- Ами кой колкото даде... Литър, два.



Първанов, Путин и Обама спорели кои войници са най-издръжливи. Решили всеки един да доведе по един войник от своята страна за да направят тест. На следващия ден всички се събрали. Първо решили да тестват американски морски пехотинец. Обама се приближил до него. Извъртял се и му шибнал един силен юмрук в носа. Американският тюлен само направил една леко намръщена физиономия.
- Боли ли – попитал Обама.
- Yes, Mister President.
- Но търпиш, нали?
- Американските тюлени всичко могат да изтърпят господин Президент.
- Браво!
Тогава Путин се приближил до един руски парашутист от Военно-въздушните сили. Извадил един нож. Забил го в рамото му и започнал да го върти. Войникът скърцал със зъби, но изтърпял.
- Боли ли – попитал Путин.
- Так точно господин Президент.
- Но търпиш, нали?
- Так точно. Ние от Военно-въздушните сили презираме болката.
- Молодец!
Тогава Първанов се приближил до българския командос. Извадил пушката си за лов на архари в Узбекистан. Насочил я към стъпалото на войника. Буум! Стрелял и във върха на кубинката на българския командос цъфнала голяма дупка. Войникът дори не трепнал.
- Боли ли – попитал Първанов.
- Съвсем не, господин Президент.
- Браво юнак!
Обама и Путин се плеснали по челата.
- Не може да бъде – извикали те.
Първанов се приближил до българския командос и му прошепнал в ухото:
- Браво юнак. Ще те наградя с орден „Стара планина”. Искаш ли нещо допълнително?
- Тъй вярно. Искам да попитам нещо.
- Слушам те.
- Искам да попитам, ще докарат ли в склада нови обувки? Защото аз нося номер 41, а в склада на поделението от 3 години има само кубинки номер 45.



Йорданка Фандъкова се прибира в София след конференция в чужбина. Излязла от терминала на летището и гледа че никой не я чака. Чакала, чакала. Никой не идва. Не издържала и отишла до близкото такси.
- Извинете, ще ме откарате ли до кметството? Имам много важна среща след 10 минути. Знам че е почти невъзможно, но ако успеете, ще ви платя подобаващо.
- Добре качвай се.
Бакшишът пришпорил таксито. Минал по някакви тайни улици и след 7 минути е пред кметството.
- Лелее, как го направи това – удивила се Фандъкова. – Откъде мина? Кажи ми за да знам за в бъдеще и аз.
- Никога няма да ти кажа.
- Защо?
- Защото и тези улици ще ги разкопаеш.